Животът на Винсънт Ърбън

Всички сме прекарали поне една безсънна нощ на някое летище, спейки на някое импровизирано легло и сме яли безвкусната летищна храна.

Това, което подтикна мен и екипа ми да започнем SkyRefund и да помагаме на пътници от цял свят да получават дължимото си обезщетение за закъснял полет, беше нашата споделeна любов към приключенията и към опознаването на света.

Миналата седмица имах възможността да се свържа с един от любимите си пътешественици, някой който е бил в почти всеки край на света.

Винсънт Ърбън е световноизвестен режисьор, фотограф и приключенец и за мен беше огромно удоволствие да проведа това интервю с него.

 

Кой е Винсънт Ърбън?

Той е един 34-годишен мъж, роден и отраснал в Бавария, който обича да наблюдава и да документира разнообразието на света ни- неговите разноцветни култури, пейзажи, мнения, изкуство и климат.

 

 

Какво те вдъхновява да хванеш камерата си?

Опитите ми да синтезирам преживяването на това да си на определено място в моменти и звуци е трудно начинание, но е и изключително забавно. Основната ми мотивация винаги е била да намирам различни начини, по които да разрешавам този проблем.

 

 

Разкажи ни за първото си пътуване.

Мога да Ви разкажа за първото си истинско пътешествие, което завърши почти в момента, в който започна. С най-добрия си приятел изпратихме един Landrover Defender за едно двумесечно пътуване в югоизточна Азия. Само няколко дни след пристигането ни, ние се отправихме нашето първо off-road пътуване по един малък черен път в планинската местност на Камерън, Малайзия.

Този път ни беше препоръчан от няколко други човека с Landrover-и, които срещнахме в местността. Те казаха, че никой не е шофирал по този път от години. Имаше толкова много растителност по него, че не можехме да определяме границите на пътя. На места дърветата, които препречваха пътя, бяха толкова големи, че трябваше да слизаме от него, прекарвайки часове в сечене на растителността и повдигане на колата с крик. Имаше и огромни дупки в земята, които едва се виждаха от джипа ни. Едвам се придвижвахме напред и все още бяхме в джунглата, когато падна нощта.

 

 

Изведнъж, предното ни колело се спъна в една от многото дупки, колата се наведе напред под 45 градуса, но някак остана достатъчно сцепление. Толкова се уплашихме, че не можехме да говорим или да помръднем известно време, страхувайки се, че джипът ще се откъсне от земята и ще се понесе надолу по хълма.

В последсвие успяхме да изпълзим от колата и след още една многочасова операция с лебедката ни, в която ни изядоха комарите, успяхме да изкараме колата от мъките ѝ. Имаше сериозна вероятност да изгубим нашия обичен Landrover там, в джунглата.

Но в крайна сметка успяхме да прекараме и да се насладим на още два месеца на наистина налудничави пътешествия през Тайланд, Лаос и Камбоджа, което в последствие се превърна в началото на всички други приключения през годините.

 

Кое е най-налудничавото нещо, което ти се е случвало на път?

Не съм сигурен кое е най-налудничавото, но една история е особено отчетлива в паметта ми, защото се случи преди едва две седмици.

Бяхме в Мексико Сити по време на първото голямо земетресение за годината. Бях готов да си лягам, миех си зъбите точно, когато цялото нещо започна. Със съквартиранта ми просто стояхме и се гледахме, напълно ошашавени, защото никой от нас не беше преживявал нещо подобно преди. Цялата стая се тресеше, лампите се плъзгаха по пода като в хорър филм и през цялото време от улиците свиреше един нереален, неестествен концерт от кучешки лай.

 

 

Всички тичаха навън към улицата, но ние не бяхме сигурни какво да направим. Всичко свърши преди да разберем какво се случва.

Само седмица по-късно, когато вече бяхме заминали, ново земетресение удари Мексико, което повали няколко сгради в района, в който ние бяхме отседнали. Следващият път ще знам да не стоя на едно място, миейки си зъбите.

 

 

 

Какво трябаше да пожертваш, за да живееш този живот на приключения?

Взаимоотношенията и връзките, това да имам възможността да мога да правя планове за период, по-дълъг от две седмици, това да виждам приятелите и семейството си, ученето и научаването на други полезни умения, както и като цяло всичко онова, което придава някакъв ред на живота.

 

Има ли нещо, което те кара да останеш на едно място по-продължително?

Ню Йорк ме задържа на едно място за много време. Както и Playstation-а ми.

 

За да научите още за Винсънт Ърбън, последвайте го във Facebook, Twitter или Instagram.